Trident
| Trident | |
_launch_and_maiden_flight_-_pad_LC-25C_CCSFS_-_1977-01-18.jpg) Първият старт на Trident I, състоял се на 18 януари 1977 г. от Кейп Канаверал | |
| История на производство и служба | |
|---|---|
| Производител | Lockheed Martin Space Systems |
| Габаритни характеристики | |
| Дължина | 13,41 m |
| Диаметър | 2,11 m |
| Технически характеристики | |
| Скорост | 19 маха |
| Насочване | Инерциална навигация чрез наблюдение на звезди |
| Trident в Общомедия | |
Trident (в превод от англ.: тризъбец) е балистична ракета, изстрелвана от подводница, оборудвана с няколко независимо насочващи се бойни глави. Първоначално разработена от поделението Missiles and Space Corporation на Lockheed, ракетата е въоръжена с термоядрени бойни глави и се изстрелва от ядрено задвижвани подводници с балистични ракети. Ракетите Trident са разположени на дванадесет[1] подводници на ВМС на САЩ от клас „Охайо“ с американски бойни глави, както и на четири подводници от клас Vanguard на Кралския флот на Великобритания, оборудвани с британски бойни глави. Ракетата е кръстена на митологичния тризъбец на Нептун.[2]
Trident I (обозначена като C4) е въведена в експлоатация през 1979 г. и изведена от експлоатация през 2005 г.[3] Целта ѝ е да постигне характеристики, аналогични на тези на „Посейдон“ (C3), но с по-голям обсег. Trident II (обозначена като D5) има за цел подобряване на вероятното кръгово отклонение, или точността, и е приета на въоръжение за първи път през 1990 г., като се планира да остане в експлоатация през целия тридесетгодишен срок на служба на подводниците, до 2027 г.
Общата стойност на програмата Trident възлиза на 39,546 милиарда долара през 2011 г., като цената на една ракета е 70 милиона долара.[4]
През 2009 г. Съединените щати модернизират бойните глави на американските ракети D5, като ги оборудват със система за въвеждане в бойна готовност, детонатор и пуск (AF&F), наречена „супердетонатор“, която им позволява по-точно да изчисляват времето на детонация за поразяване на шахти и бункери, което значително повишава тяхната ефективност срещу укрепени цели.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ SSBN-SSGN Ohio Class Submarine // Naval Technology, 10 юли 2023. Посетен на 10 юли 2023.
- ↑ Trident II D-5 // Atomic Archive. Архивиран от оригинала на 12 декември 2010. Посетен на 19 март 2015.
- ↑ Popejoy, Mary. USS Alabama Offloads Last of C4 Trident Missiles // navy.mil. US Navy, 5 ноември 2005. Архивиран от оригинала на 12 септември 2007. Посетен на 16 май 2012.
- ↑ Analysis of the Fiscal Year 2012 Pentagon Spending Request // Cost of War, 15 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 5 август 2011. Посетен на 23 ноември 2012.
- ↑ How US nuclear force modernization is undermining strategic stability: The burst-height compensating super-fuze // 1 март 2017. Архивиран от оригинала на 5 март 2017.
