Китайски дракон

Китайският дракон е легендарно същество в китайската митология и фолклор. Разграничават се четири категории дракони:

Небесни дракони (на китайски: 天龙 tiān lóng), които символизират обновяващата мощ на небесата.
Дракони-божества (神龙 shénlóng), които предизвикват дъждовете.
Земни дракони (地龙 dìlóng), които властват над изворите и реките
Дракони-пазители на съкровища (伏藏龙 fúzànglóng), наричани още Морски дракони.

Драконът е едно от петте животни, свързвани в Китай с посоките на света (според местното петчленно деление на света – четирите познати и на европейците плюс центъра), Синьозеленият дракон е поставен на Изток – посоката на изгряващото Слънце, на пролетта и дъждовете, а Жълтият дракон е свързан с центъра – това е полюсът на света, средището на човечността и цивилизацията, мястото на владетеля. В народната традиция ролята на морските дракони е голяма – те обитават разкошни подводни дворци, пълни с най-различни прекрасни скъпоценности, а някои от малцината мъже, попаднали там са удостоени с женитба с драконова щерка.

Драконът в митологията

В митологията дракони теглят колесниците на различни божества, например на Слънцето, на Сиуанму и други. Дракон придружава и Пангу, легендарният архитект на Вселената, изобразяван като джудже, облечено в меча кожа, който държи чук и длето, с които я създава, заобиколен от Четирите създания: Костенурка, Феникс, Дракон и Еднорог.

За разлика от западната култура, в източната драконът не се смята за зло същество. В китайската култура той не символизира силата на мрака и не е демоничен образ, а точно обратното – символ e на щастие и късмет, както и олицетворение на прогресивния дух на китайския народ. Той вдъхва страхопочитание и всъщност е добро създание, което носи късмет и богатство. Драконът е символ и на мъжката сътворяваща природа Ян, а също така се превръща в символ на властта и бива поставян върху облеклото на императорското семейство и на благородниците. Той става символ и на императора (天帝 tiāndì – Сина на Небето) от епохата на династия Хан (206 пр.н.е. –220).^[1]

Някои от характеристиките на драконите в западната и китайската митология съвпадат – имат големи размери, покрити са с люспи, имат по четири крака и рога и могат да летят, но за разлика от западния дракон, китайският винаги е едноглав и често е изобразяван със змиеподобно, покрито с люспи тяло, но с крака и хищни нокти; с рога, приличащи на еленови, и с уши, подобни на волските. Това е едно от най-старите и многозначните същества-символи в китайската култура, преплитащо в себе си различни митологични представи. Обединява в облика си много напълно различни същества. Спорно е от кое животно е се явява негов прототип, но за такива се сочат например крокодилът и змията, а в легендите произходът му е свързван със светкавиците и дъжда. Според древните схващания драконът е владетел на всички люспести създания: риби, влечуги, земноводни. Ако поиска, може да стане невидим. Половин година живее във водата, а през пролетта (на втория ден от втория месец на китайския календар) се издига в небето, като така предизвиква първия дъжд.

Драконовият образ е много популярен образ сред китайците и съществува в много и различни легенди и митове. Според една от тях в стари времена на земята не е имало реки и езера, а единственият водоем е било Източно море, населявано от 4 дракона: Драконът Лун, Жълтият дракон, Черният дракон и Перленият дракон. За да отърват хората от суша и глад те обсъждат бедите им с Нефритения владетел, господар на небето, земята и моретата. Той обещава да прати дъжд, обаче се бави и драконите решават сами да помогнат на хората, като погълнат вода от морето и я разпръснат, като дъжд с устите си. Това разгневява божеството, което ги заточва на четири високи планини. Те все пак изпълняват намеренията си – превръщат се в четирите големи реки в Китай – Яндзъ, Хуанхъ (Жълтата река), Хъйлундзян (р. Черният дракон) и река Джудзян (Перлената река).

Друга легенда гласи, че при царуването на император Ан (379 – 419 г.) едно момиче срещнало старец и го помолила за подслон, тъй като се задавала буря. На сутринта се оказва бременно и родителите му го изгонват от дома си, известно време след което ражда буца плът, която изхвърля във водата. Тя се превръща в бял дракон, който приближава майка си, но тя припада. Извива се страшна буря, драконът отлита и я оставя, а тя така и не се съвзема от припадъка. Местните хора я погребват, с което се поставя началото на известния „Храм на Майката на Белия дракон“. По време на династия Западна Хан (206 г. пр.н.е. – 23 г.), император Лиу Бан разказва, че майка му го е родила, след като насън се венчала с дракон, и той самият е син на дракон, носят се и слухове, че в пияно състояние главата му приема форма на дракон. Още по-старо предание, от времето на династията Източна Хан (25 – 220 г.), твърди че Фу Си и Ню Уа – първият мъж и първата жена – са имали човешки глави, но тела съответно на змия и на дракон. Според него тези две митични същества създават и първите човешки същества в света. Легендата за тях е запазена на каменна плоча от времето на династията, с издълбано изображение на сливането на телата на Ню Уа и Фу Си.

Празници, свързани с драконите

Днес, драконът продължава да живее в сърцата на китайците и символиката на неговия образ не се е откъснала от ежедневието им и е съществен елемент от в много от празниците им. Пример за това е честваният на петия ден от петия месец празник на двойната петица (в памет на самоубилия се през 278 г. пр.н.е. поет Цю Юен), който е повод за прогонване на всички причинители на лоши въздействия, с помощта на всевъзможни заклинания, талисмани и амулети. Този празник е съпроводен с шествие на кораби-дракони по езерата и реките, по чиито брегове се събират огромни тълпи. На осемнадесетия ден на втория месец е Денят на състезанията с кораби-дракони. Корабите са наемани от гилдиите, които честват на този ден своите божествени господарки. По улиците из села и градове се развихрят музиканти, дават се угощения и гуляи.

Съществуват и много други празници, посветени на дракона, с по-специална символика като например Драконът надига глава, отбелязващ края на зимата, празнуван във втория месец на годината по лунния календар. Наричат го още Празник на пролетния дракон. На този ден в някои области в провинция Шаанси всяко семейство прави пуканки и в същото време припява: „На втория ден от втория месец драконът повдига глава; нека големият хамбар да е препълнен, а малкият да прелива“. Така се изказва пожелание за благоприятно време и богата реколта. На много други места през този ден соевите кълнове и т. нар. „драконови мустаци“ са се превърнал част от традициите. Легендата, свързана с него, разказва, че след едногодишна суша драконът, обитаващ Небесната река, тайно изпратил на хората дъжд. Затова Нефритовият владетел го затиска с една планина и му казва, че може отново да се върне на небето, ако дочака златен боб да покълне. Твърди се, че „златният боб“ се е оказал царевични зрънца, които хората вземат и започват да ги пукат в гореща мазнина; растението покълва и драконът е освободен и се завръща на небето.

Архитектура и дизайн

Днес много сгради в Китай имат по покривите си скулптури, изобразяващи драконови глави. В двореца Гугун драконът присъства под формата на релефи по таваните, колоните, вратите, прозорците и каменните стълбища, а само в залата за церемонии релефите и рисунките на дракони наброяват повече от 10 000. Точният брой на драконите в Забранения град е неизвестен.

Стената на деветте дракона в парка Бейхай е друга забележителност, която рядко се пропуска от туристите в Пекин. Тя е с дължина 21 метра, широчина – 2 м., височина – 15 метра и е била построена през 1756 г., но цветовете на керамичните плочки, от които е направена, не са избледнели въобще оттогава. На стената от край до край се виждат 635 на брой относително малки дракони, в добавка към 9 големи.

Вижте също

Източници

↑ Chinese Auspicious Culture

Литература

Беливанова, Бора, Древнокитайска литература – Христоматия, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново, 2005
Ниу, Яцин, Съвременни постижения на филологическите науки и университетското обучение по чужд език, Драконът в сърцето на китаеца, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново, 2001
Уолтърс, Дерек, Китайска митология, прев. Евгений Дончев, Абагар Холдинг, София, 1995
Каталог на планините и моретата/ Небесата питам, прев. Б. Беливанова, Наука и изкуство, София, 1985
Еберхард, Волфрам, Лексикон на китайските символи, прев. Евелина Вацева, Изток-Запад, София, 2005

[1] Chinese Auspicious Culture

[1]