Лозница (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лозница.
| Лозница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1759 души[1] (31 декември 2025 г.) 72,9 души/km² |
| Землище | 24,13 km² |
| Надм. височина | 214 m |
| Пощ. код | 7290 |
| Тел. код | 08362 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 44166 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Лозница Севгин Шукри (ДПС; 2018) |
| Лозница в Общомедия | |
Ло̀зница е град в североизточна България, е административен център на община Лозница в област Разград. Населението му е около 1759 души[1] (31 декември 2025 г.).
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен в близост до три областни града, на 19 км северно от Търговище, 20 км южно от Разград, 37 км западно от Шумен и на 36 км източно от Попово.
Квартали и жилищни комплекси на града са: кварталите – Априлци, Възраждане, Лудогорие, Тополите; жилищен комплекс „Найден Кючуков“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото известно име на селището е Кубадън (на турски: кръстопът, възел на 7 пътя) – то е споменато в османски регистър от 24 декември 1573 година. След Освобождението в селото се заселват българи балканджии, привлечени от богатата природа и удобното разположение. През 1908 година с доброволен труд и средства от по-заможните е построено първото училище, а през 1927 година и християнска църква. При масовите преименувания на населени места с турски имена през 1934 година селото получава името Лозница.
Колективизацията започва през 1947 година с основаването на ТКЗС.
Роденият в Лозница Пенчо Кубадински в продължение на дълги години е сред висшите ръководители на тоталитарния комунистически режим в България и полага значителни усилия за развитието на родното си място.[2] Традиционно селото е част от Търговищко, но през 1959 година става център на новосъздадена община, включена в Разградски окръг.[3] На 4 септември 1974 година селото е обявено за град.[3] По това време е изработен нов устройствен план на населеното място с автор архитект Стойко Дончев от „Земпроект“.[4] По негов проект са построени и нови обществени сгради – читалище, кино, автогара, спортна зала, здравна служба и сградата на общината. Пощата е по проект на архитект Антония Бранкова, а хотелът – на архитект Ристо Мангов. През 1987 година към общината са присъединени още десетина села, които през 2001 година са върнати в община Търговище.
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
| ![]() |
Забележка: През 1971 година към Лозница е присъединено съседното село Ловско, което през 1991 година отново е обособено като самостоятелно селище.
- Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2230 | 100,00 |
| Българи | 1258 | 56,41 |
| Турци | 542 | 24,30 |
| Цигани | ||
| Други | 112 | 5,02 |
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 312 | 13,99 |
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]В града функционират 3 училища, Народно читалище „Пробуда“, детска градина и детски комплекс.[8]
Функционират две средни и едно начално училище:
- Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие „Александър Стамболийски“ (основано през 1962 г.)
- Средно училище „Христо Ботев“ (основано през 1975 г.)
- Начално училище „Васил Левски“ (основано през 1908 г.)
Култура
[редактиране | редактиране на кода]В града има 2 храма – джамия и православна църква „Света Параскева“ (построена през 1927 г.).[9]
Футболен клуб от града е „Вихър“, основан през 1986 г. Той се състезава в А „ОФГ“ Разград.[10]
В началото на месец септември се провежда празникът на Лозница. Към програмата от 2003 г. насам в Градския стадион се провежда и рали с трабанти.[11][12]
Лозница е побратимен град с
Кючукчекмедже, Истанбул, Турция[13]
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]Пенчо Кубадински (1918 – 1995) |
Гешо Гешев (1940 – 1999) |
- Родени в Лозница
- Гешо Гешев (1940 – 1999), български географ
- Йордан Красимиров, национален състезател по свободна борба[14]
- Пенчо Кубадински (1918 – 1995), политик
- Минко Минков (1938 – 2010), металург и стопански ръководител
- Диян Георгиев Недялков (р. 1974), евроконсултант
- инж. Иван Станчев Пенев (1925 – 2003), заслужил енергетик (БКП)
- Гешо Радоев (1922 – 2015), фронтовак и в двете фази на ВСВ
- Иван Минков Стойчев (1924 – 2010), кинооператор и застраховател
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Паметникът на Пенчо Кубадински, Лозница и турската връзка – Фактор
- 1 2 Национален статистически институт
- ↑ Василев, Димитър. Архитектурният образ на село Лозница // сп. "Архитектура". бр. 9 / 1972.
- ↑ „Справка за населението на град Лозница, община Лозница, област Разград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 25 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 22 ноември 2021. Посетен на 25 ноември 2018. (на английски)
- ↑ Учебни заведения в град Лозница // guide-bulgaria.com. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Национален публичен регистър на храмовете в Република България – област Разград // hramove.bg. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
- ↑ Вихър (Лозница) // bgclubs.eu. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
- ↑ „С рали на трабанти започва празника на Лозница“ // bnr.bg, 1 септември 2012. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
- ↑ „Рали с трабанти в Лозница“ // bnr.bg, 1 септември 2018. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
- ↑ „Паметникът на Пенчо Кубадински, Лозница и турската връзка“ // faktor.bg, 2 февруари 2018. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ „Лознишките борци отново с медали“ // az-deteto.bg, 4 октомври 2006. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
|
