ивица

Български

ивица ±

ед.ч.		иви·ца
	членувано	иви·ца·та
мн.ч.		иви·ци
	членувано	иви·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Дълъг, тесен къс хартия, плат и др., линия, бразда.

Етимология

Производно от ива „надлъжен край на тъкан“, сръб. ива, ивица „същ.“, от турски yiv „ивица, процеп, нарез, жлеб, шев, ръб“.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: полоса словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• лента
• черта, резка, линия, бразда
• кант, обшивка, ширит
• панделка, превръзка
• колан, пояс, обръч
• ремък, каиш, каишка
• ръб, край, бордюр
• рязка, браздичка
• драскотина